„Без да смъкнем тези вериги от ръцете на жените, нито един друг проблем няма да решим!“

Изказване на Кина Хаджиева за недостига от детски градини от 1970 г.

Представяме изказване на Кина Хаджиева – председателка на Окръжния съвет на жените – Варна – на Петия пленум на Комитета на българските жени (КБЖ), проведен на 11 ноем. 1970 г. КБЖ е единствената национална обществено-политическа организация, натоварена с решаване на проблемите на жените в България между 1950 и 1989 г. Комитетът се бори за установяване на обществени перални, кухни, детски градини и ясли, които да поемат грижата за домакинството и децата и така да освободят жените от бремето на „двойната смяна“. КБЖ работи в рамките на системата на държавния социализъм, но често пъти успява да се противопостави на властта и да защити свои позиции. Речта на Кина Хаджиева се случва във време на усилена борба за справяне с проблема с недостига на детските градини. В резултат на работата на Комитета след пленума през 1970 г. бюджетът за строеж на детски заведения се увеличава четири пъти (ЦДА, ф. 417, о. 4, л. 147, а.е. 25). И докато не винаги борбите на КБЖ са успешни или дори в полза на жените, ние вярваме, че има много, което можем да научим от дейността на активистите на Комитета. Детските градини са само един успешен пример за това.

Изказване на Кина Хаджиева – председателка на Окръжния съвет на жените – Варна на Петия пленум на КБЖ, проведен на 11 ноем. 1970 г.

КИНА ХАДЖИЕВА: Другарки, ние очаквахме такъв сигнал от Комитета на българските жени – организирано, в рамките на нашите задачи и нашето място в обществото, да намерим мястото си в общия подох на народа за посрещане достойно на това голямо политическо събитие, което идва – Х конгрес на нашата партия. Затова с много голям интерес разгледахме предложения проект за мероприятия, точка по точка, раздел по раздел и считаме, че в някои отношения неговите раздели където ние имаме и по-голям опит, където имаме вече и, както се казва, по-големи възможности, там са поставени и задачи, които действително представляват една добра основа за нашето целенасочено включване в това голямо всенародно движение.

Според нас особено добре е разработен раздела за предконгресната масово-политическа работа. Една диференцирана работа с жените по време на обсъждането на конгресните материали, ще даде действително най-малко два полезни резултата. Първо ние ще стигнем с тези материали до всяка жена, което безспорно ще повиши и самочувствието и политическото ѝ отношение към това голямо събитие, второ, ще получим един голям поток от предложения, от мнения, от мисли, от уточнения, които безспорно ще ни помогнат по-нататък в нашата работа за едни действително на съвременен етап държавнически и умно формулирани предложения за включване в решението на конгреса.

Добър е замисълът за една активна намеса на съветите на жените в осъществяване на практика прогнозите за участието на жените в научно-техническата революция. Ние приемаме едно такова предложение, такова обсъждане да стане във Варна. Ние сами чувстваме нуждата от такова обсъждане във Варна и заради туй по свой път вече сме към подготовка на едно такова обсъждане.

Смятам, че предложението на другарката от Бургас то да стане във всички градове, във всички съвети е много полезно, то трябва да се приеме. Защо? Защото действително ние можем да подскажем много неща и за сега работещите жени, и за тази армия от идващи женски работни маси за в бъдеще.

Полезна е идеята според нас за още по-тясно укрепване връзките на съветите на жените с жените от творческите съюзи. Ние по свой път сме замислили в чест на Х конгрес на Българската комунистическа партия да проведем някои инициативи, които, от една страна, ще укрепят връзките ни и безспорно ще дадат по-голяма възможност на работещите в творческите съюзи жени да се свържат с проблемите на нашето движение, от друга страна ние ще популяризираме, ще дадем обществена изява и обществена признателност на тяхната досегашна работа.

Предвиждаме в чест на конгреса и сега във връзка с честването на Осми март художничките от нашия град да излязат със самостоятелна изложба, посветена на съвременната българска жена, на жената в нашето общество.

В подходяща форма на изява ще участват актриси, архитектки, художнички, с писателките ще организираме четения, но не така както другарката Пенчева тук казва. Ние имаме известен опит, нашите поетеси и писателки са известни на нашите жени, те ги очакват, но ние искаме сега те да излязат не със своите традиционни четения, а с нещо действително ново, посветено на това голямо политическо събитие и на съвременната жена.

С Дома на учителите ние сме разработили цяла програма на съвместен пленум със съветите на жените, комитетите на Отечествения фронт и Съюза на учителите за повече педагогически знания сред родителите, особено сред жените, защото на практика всички знаем, че културната майка означава културно семейство; за по-голяма и по-чувствителна помощ по професионалното ориентиране на учениците и особено за култивиране на чувство на любов и уважение към професията още от ученическата скамейка. Защото нас сериозно ни тревожи факта, че учи в един техникум, а търси след това работа в друго направление, завърши една специалност, а търси работа в други сфери на обществения живот. Това говори, че няма любов към тази професия, няма ориентация към тази професия, а стремеж да си вземе образованието, а по-нататък да търси друг път, което нанася голяма вреда и на самата личност като личност, а и на цялото наше развитие.

Затова ние предвиждаме да проведем редица срещи сега във връзка с това голямо събитие, както е предвидено и тук, то просто отговаря на нашия замисъл и на нашата програма. Ще проведем такива срещи на изтъкнати химици с учениците от Техникума по индустриална химия, защото, знаете, вече ставаме център на голямата химия, при нас има много светила в тази област, в този сравнително нов клон на нашия живот. Такава среща вече е в подготовка и ще се проведе с изтъкнати архитекти от нашия град и учениците от Строителния техникум, от Техникума по дървообработване, където се преподава вътрешна архитектура, озеленяване и т.н. Такава среща ще се провежда с учениците от Техникума по корабостроене и изтъкнати орденоносци, герои на социалистическия труд и т.н.

Така че в този си дял смятаме, че мероприятията дават една добра основа, те ще послужат по-нататък за раждане на много идеи в тяхното практическо осъществяване, съобразно условията и възможностите на всеки съвет на жените.

Разделът „Организационно-политическо укрепване на съветите на жените“ считаме за навременен, считаме за необходим. Защото време е вече наистина, след двегодишно съществуване, ние да направим една равносметка доколко намерихме мястото си съобразно решението на Юлския пленум в нашето общество, доколко нашият труд подпомага, така както беше замисълът за решаване на проблемите, свързани с бита, със семейството, с възпитанието на децата.

И тук, разбира се, би трябвало да се огледа и да се види под каква форма да направим този преглед, та той да бъде действително полезен за всички ни.

Аз искам да спра специално вниманието ви на точка 10 от предложенията, която е сложена обвързано с конгреса, а мене ми се струва, че тя има едно принципно за нас значение и няма само в чест на конгреса кампанийно това да стане, защото тази точка произтича от много други принципни въпроси, свързани с мястото на жената в нашия обществен, политически и стопански живот. Става дума за нашето съдействие за издигане на жени на отговорни места. Другарки, аз смятам, че този въпрос, така формално разбиран, повече не бива да бъде поставян в нашите документи. Защо? Затова защото когато ние започнахме работа, една от основните задачи, които си бяхме поставили и още на учредителната конференция, беше да съдействаме за издигане на жени на отговорна работа, но при практическото осъществяване на тази задача се оказа, че се очертават някои тенденции, които ни подсказват, че това е краят, че трябва да започнем от по-друга страна. Оказа се например (аз не зная как е при вас), че в нашия окръг има едно въздържане на жените да заемат отговорни постове, или да заемат ключови и отговорни позиции в производството.

Това, разбира се, е чуждо на природата на жената, но такъв факт има. Да, тя отбягва да заема отговорни места. (Голямо оживление).

Второ. Налице е едно значително изоставане в професионалната подготовка на жените. Ние направихме един съвсем повърхностен преглед за един период от 5-10 години и установихме следното: мъж и жена в един и същи бранш, с една и съща подготовка започнали, даже тя с по-големи възможности, виждаш къде стига той за този период, къде отива тя. И се оказва, че през това време мъжете минават редица стъпала в своето развитие професионално и по стълбицата на обществения ред, докато жените в огромното си болшинство тъпчат на едно и също място.

И понеже тази констатация е така, ние се хвърлихме да търсим с профсъюзите начини да включим жените масово в сегашните форми, в сегашната система на професионална подготовка и преподготовка. Но се оказва, че сегашната система не ги устройва и че те не я приемат с охота, те не посещават тези курсове и другите форми на такава просвета, както ние очаквахме.

И когато си поставихме за задача да видим откъде идва всичко това, чуждо на женската психология, също на женската същност, стана явно за нас, разбрахме от разговорите и от анкетите, които проведе и Градският съвет, и ние, също от наблюденията и пр., всичко това идва от прекалената заетост на жените. Тя бяга от всичко, което иска допълнително време, затова защото и времето ѝ е така разчетено, че то ѝ отнема всичките сили.

Затова ние решихме да действаме така, че да решаваме проблем по проблем, да хванем първо което според нас е главното и щом решим него, тогава вече да отиваме към решаването на други проблеми. Затова основното в нашата работа стана проблемът за облекчаване труда на жената, и главно по две линии, по които ние решително изостанахме, бяхме още почти в първите си стъпки – проблемът за развитието на комунално-битовото обслужване и проблемът за детските заведения. Без да смъкнем тези вериги от ръцете на жените, нито един друг проблем няма да решим! Да, поне така се очертава в нашия окръг, как е другаде, не знам. (Ръкопляскания).

Затова ние решихме с много факти (макар че много ни се сърдеха за тази работа, че откриваме Америка, но ние знаехме, че това не е Америка) и с до втръсване повтаряхме едно и също нещо, докато заставихме и съвети, и комитети, и всичко, и всички да се обърнат с лице към тези задачи. И трябва да кажа, че сега, когато вече е разработена в окръга цялостна програма, когато се намериха и средства, и възможности, когато е направен даже гигантски скок в развитието на комунално-битовото обслужване, то и сега вече, ето онзи ден на сесията на Градския съвет се отчете, че ние правим елементарни първи стъпки, че още много е нужно. Например ние миналата година перяхме по 340 грама пране, сега перем по килограм и 300 грама и ни се струва, че това са първите стъпки. Става дума за индивидуалното пране, а ако вземем и общественото, отиваме към 5 килограма, но онова не е наше дело, то не облекчава труда на жената.

Създадени са два нови комбината за битови услуги в града, разкрити са над 20 пункта за битови услуги. У нас фабрика се построи специална за химическо чистене, напълно е иззета грижата на жените за прането на килими, гладенето, химическото чистене, но въпреки това считаме, казах вече, че правим елементарни първи стъпки. Колко още много трябва да направим, за да изземем много от досегашните домакински функции на жената, да ги превърнем в обществени функции, за да кажем, че даваме на жената минутки, за да може и да чете, да разбира и от поезия, да разбира и от политика, да разбира и онова, което ние тук всички констатираме и за което апелираме! Не решим ли този проблем, няма да решим нито един друг.

Затова аз смятам, че нашата задача сега, в предконгресната надпревара, е именно тази: колкото може повече такива неща да поставяме пред ръководствата, да настояваме, да искаме те да бъдат решавани, тъй като това ще създава условия за участие на жените в съревнованието, за което по-нататък ще се спра.

Вторият въпрос е въпросът за детските заведения. През 1968 г., когато ние учредявахме съветите на жените, проверката показа, че за нашия окръг обхвата на децата в детските заведения е 22%. На нас ни казваха дори: откъде ги вземате тези цифри, откъде ги измислихте тези проценти? Но когато се вникна малко по-дълбоко, видя се, че те са словом и цифром 22% в полудневните и сезонните заведения. Сега в постоянните детски заведения ние сме обхванали 42%, за тези две години, намерихме средства и възможности. Въпреки това обаче считаме, че това е крайно малко, защото 70% от жените у нас работят. При 70% заетост на майките, 42% от децата са в детски заведения. Къде са другите 30% от децата? На баби дадени, на жени да ги гледат, на некомпетентни хора, или пък тежат като вериги на ръцете на майката. Да не говорим за това пък, че един голям процент от жените не работят именно защото няма кой да им гледа децата.

Когато провеждахме прегледа за закрила на майчинството, решихме между нас си, между младите майки да проведем една анкета с един единствен въпрос: „Кое по ваше мнение смятате, ще позволи на жените да дадат на партията и държавата това, което искат – да отгледат по две-три деца“! Единодушен беше отговорът: „Повече детски заведения, които ще вземат и осигурят гледането на децата!“

Да върнем майката вкъщи да гледа децата си, вече не е възможно, то е и неправилно за нашето общество и за нашето развитие. Затова този проблем трябва да се решава.

Ние активно участвахме в обсъждането на прогнозите, на програмите за използване на средствата от самооблагането и там по наше настояване, предвиждаме такова включване, поне където това е възможно и където въпросите са много натежали, да се задели известна част от тези средства за преустройство, за построяване на детски заведения. Но аз смятам, че само с местни сили този проблем няма да се реши.

Ето защо сега, когато ние предлагаме по нашите задачи за ново преразглеждане и решаване, един от основните проблеми, който нашето ръководство, Комитетът на българските жени трябва да постави, е проблемът за преразглеждане и ново централно отношение към проблема за детските заведения. Това да искаме.

При нас имаме десет предприятия с много средства, които в момента са готови да построят детски заведения, но… Такова е предприятието „Дружба“, шивашко предприятие с 2500 работнички жени, предимно млади майки, също БМФ, „Елпром“, „Булгарплод“, „Балкантурист“, пристанището, Завода за машини „Васил Коларов“ и завода за манометри „Черно море“, където като влезете, да ви прави удоволствие да гледате млади културни майки, с бели престилки… „Първи май“ и още десетина такива предприятия, но поради липса на не знам що… не им се дава обем да строят. А това не може да се реши на местна почва, то трябва да се постави организирано от тук. И може би това не е само за нашия окръг. Ако тези предприятия, които имат готовност, започнат и свършат строителството, ние ще скочим на 70% обхват на децата в детските заведения, което означава, че ще се изравним с онази цифра, която беше записана в генералната перспектива да достигнем до 1970 г.

Ето във връзка с тези неща смятам (съвсем права беше в това отношение другарката Малеева), че в нашите мероприятия трябва да залегне специален раздел за контрол, проверка и предложения. И сега в тази наша предконгресна надпревара тези неща също трябва да намерят своето място. Без това, колкото и да предлагаме издигане на жената на отговорна работа, няма да можем да го решим. Защото и сега има много жени, които могат и звеноводки да бъдат, и бригадирки да бъдат в селското стопанство, могат и ръководителки на цехове да бъдат, могат и директорки на предприятия да бъдат, но като правило те отбягват от такава допълнителна натовареност.

оИ на още един проблем искам да се спра – раздел първи от нашите мероприятия, които ние считаме, че са най-неудачно разработени, смятаме, че те заслужават още едно оглеждане, още едно дообясняване, защото това, грубо казано, не е лъжица за нашите уста.

Първо, аз не виждам защо е нужно ние да искаме наше женско място в съревнованието. Какво ще спечели родината от това, ако ние кажем: на толкова ръст на производителността на труда примерно, толкова е за сметка на женската работна сила? Какво ще спечелим? Първо, съревнованието не означава само това, то има много по-друга цел и много по-важна от тази, бих казала. Аз мисля, че нашето място тук трябва да бъде такова: да не остане работеща жена извън това движение за достоен принос във връзка с посрещането на конгреса.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ЛАГАДИНОВА: Това му е идеята.

КИНА ХАДЖИЕВА: Идеята му е това, но предложенията не са правилни.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ЛАГАДИНОВА: Дайте да ги обсъдим.

КИНА ХАДЖИЕВА: Аз казах вече, че това не е лъжица за нашите уста.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ЛАГАДИНОВА: Точно така.

КИНА ХАДЖИЕВА: Първо, не сме организатори на съревнованието. Второ, не сме ние, които ще кажем как да се води, да се отчита и да се развива това съревнование, това би трябвало да решат Централният комитет на партията и Централният съвет на профсъюзите, като ние намерим мястото си в неговото осъществяване. Но да искаме, другарко Лагадинова, сега на профсъюзите да отваряме работа, да водят мъже, жени и т.н., смятам, че не е нужно. Да, поне ние така смятаме, може да не сме прави.

Но щом стана дума за широка разяснителна работа сред жените, за това дали обещанията на жените са на нивото на обещанията, каквито са дадени в постановлението, дали сме хванали принципни въпроси, дали това съревнование ще издигне степента на женската работна сила и в професионално, и в политическо, и в държавническо, и във всяко друго отношение, то това е действително наша задача. Ето тези проблеми от този раздел ние трябва да хванем като номер едно. Другото е въпрос на доуточняване. Аз трябва да ви кажа, че нашите профсъюзи решително възразиха да се ангажират в една такава задача. Мисля, че това е само при нашите профсъюзи, защото те винаги се боят, че може би ще им сервираме някоя женска задача, без тя да е в техническите възможности, но сега виждам, че това действително не е уточнено, не му е намерена формата. Ние искаме долу да го видим как на практика ще го осъществим.

Накрая искам да завърша с това. Изминаха две години, безспорен факт е, че съветите на жените укрепнаха организационно, че около тях се оформи и израства един актив, принципно нов не само по своя състав, но и по своите разбирания и отношение съм задачите, затова и много ново влезе в нашата работа, в работата на движението на жените, анкети, проверки, контрол, поставяне на задачите, сигнали. Онова, което ние си поставихме като основна задача, е вече факт и във всеки общински, квартален и градски съвет на жените много от проблемите, които засягат жената-труженичка, майка, общественик и т.н., са проблеми в техните ежедневни планове и намират тяхното решаване. С много добри показатели, с много добрир факти ние можем да излезем в рапорта си за изминалите две години.

Но според мен би трябвало на тази оценка още веднъж да се постави въпросът за търсенето и заангажирането на тези съвети в решаването на задачите, които интересуват нас. Защото досега, като принцип, ние се навираме по тези задачи, ние търсим мястото си, ние сигнализираме, ние искаме, ние чукаме, ние настояваме, като не ни викат пак ходим, претендираме защо не ни викат…

Би трябвало в цялата система този орган вече да намери официалното си място и да бъде търсен, да му бъде предлагано, да му бъдат възлагани задачи в това отношение. И не случайно тук всички говорят: ние мислим, ние предлагаме, ние това направихме, така е направено… това са наши мишления, никоя не каза: нас ни беше възложена тази задача и ние я изпълнихме така и така, не, такава задача нито в общинските съвети няма, нито в градските съвети, нито в окръжните съвети досега.

А когато нашият Градски съвет, който се спъва в проблемите, интересуващи жената, засягащи женската работна сила (защото за редица клонове в града действително жените са огромната част от работната сила), постави на съвместна сесия с пленума на Отечествения фронт и на Градския съвет на жените проблема за облекчаване труда на жената, от изказалите се 12 души десет бяха жени. И накрая другарите казапха: ние отидохме към тази сесия с едно свито сърце, сега ще писнат жените по женски, та ще се чудим как да удържим тази стихия и т.н. А се оказа, че те направиха предложения по-държавнически, отколкото ние ги виждахме. И се оказа, че 70% от исканията на жените не са свързани нито с пари, нито с допълнителни разходи, нито с някакви корекции на плановете. Става дума за един прелом, за принципно ново отношение по редица други въпроси. С една дума, става дума за промяна в субективния фактор, в съзнанието. (Ръкопляскания). Ето за туй става дума.

Затова смятам, че задача над задачите в тази предконгресна надпревара, участвайки в крак и наравно с мъжете за посрещане на Х конгрес на Българската комунистическа партия (а ние жените имаме най-голямото задължение и право да отидем на този конгрес с вирнати глави, защото може би за нас социализмът направи най-много), ще бъде това да отчетем прелом в субективния фактор по проблемите на нашето движение. (Ръкопляскания).

Източник на речта е фондът на Комитета на българските жени в Централния държавен архив (фонд 417, опис 4, архивна единица 13).

Снимка: личен архив.

Етикети

Още от тази категория

Празник и протест: Радикалната история на Гей освобождението, „Стоунуол“ и прайд

Празник и протест: Радикалната история на Гей освобождението, „Стоунуол“ и прайд

Полицейско нападение над гей бар в Ню Йорк води до зараждането на Прайд движението преди половин век, но борбата за правата на ЛГБТК+ хората е много по-стара.

Share This