Дискусия на тема „имат думата бежанците“ се проведе в София

Основната идея на дискусията бе да се представят различни опитности и преживявания на лица, търсещи закрила от различни страни в България, и да се разкрият различните институционални и обществени механизми, които ги поставят в неравностойно положение.

На 18 май се проведе дискусията „Имат думата бежанците“, организирана от Стойо Тетевенски от ЛевФем и Константин Сапатупов с участието на представители от Украйна, Афганистан и Сирия. Основната идея на дискусията бе да се представят различни опитности и преживявания на лица, търсещи закрила от различни страни в България, и да се разкрият различните институционални и обществени механизми, които ги поставят в неравностойно положение. Нашата цел беше да поставим тези перспективи в общия контекст на бежанската политика, за да изведем евентуални искания за нейното подобряване. Дискусията беше посетена от над 30 гости.

Събитието беше открито от Стойо Тетевенски от ЛевФем, който въведе присъстващите в тематиката. Той щрихира няколко основни проблема на българската политика по отношение на бягащите от войната в Украйна: недостатъчната финансова подкрепа, особено що се отнася до набавянето на хигиенни продукти за жени и бебета и неяснотите относно бъдещето на украинските граждани след 31 май, когато приключва ангажиментът на държавата да поема дневната издръжка на отседналите в български хотели украинци.

Той постави ситуацията на лицата, търсещи закрила от Украйна в по-общия контекст на пробойните по отношение грижата за бежанци в България:

  1. Европейското законодателство за търсещите закрила, задължаващо ги да потърсят статут в първата държава, в която стъпят, което ги принуждава да останат в нелегалност до достигане на държава с благоприятни условия за достоен живот. Тетевенски посочи и политиката на Фронтекс за отблъскване на мигранти, опитващи се да достигнат ЕС нерегламентирано.
  2. Българската държавна политика, която включва поддържането на ограда по границата с Турция, полицейското насилие срещу влизащи в България лица и ксенофобията от страна на политици.
  3. Общественото отношение към търсещите закрила от страни от Азия и Африка, включително негативните и расистки отразявания в медиите, ксенофобията, расизма и ислямофобията сред различни български общности, организирането на паравоенни организации срещу мигранти и др.

„Направихме събитието с отправната точка, че проблемите, с които се сблъскват и украинските бежанци, и бежанците от другите държави, се коренят в един и същи проблем. И този проблем е държавната грижа за лицата, търсещи закрила,“ каза още Стойо Тетевенски.

Виктория Сидоренко от Украйна разказа за притесненията на бягащи от войната украинци, които е срещнала в Банско: „Много хора се чудят какво ще правят след края на май, когато приключва програмата за настаняване на бежанци. Не знаят какво ще стане и се притесняват дали ще успеят да намерят работа и настаняване.“

Роди Наамо, кюрд от Сирия, се включи със своите преживявания. Той пристига в България, където е задържан и поставен в затворен лагер, в който храната и условията на живот са мизерни. Въпреки че е в България от 2015 г., Роди разказа за продължаващи проблеми с отношението на различни институции към него, включително по време на пътувания извън страната, закупуване на жилище и др.

„Много е трудно да започнеш отначало живота си,“ каза Силсила Махбуб, „особено ако говорим за ситуацията на афганистанци“. „Ако говорим за България – много е сложно. Самата процедура, самата реакция, която имат [институциите], когато влизаш в държавата, защото идваш от много далеч… Не те приемат бързо.“ Тя обърна внимание на скорошните развития в Афганистан след победата на талибаните през 2021 г., което постави мнозина в непосредствена опасност. „Талибаните имаха списък с имена, къде да ги търсят и кого да убият“.

По отношение на включването в България, Силсила Махбуб сравни преживяването си с Германия, където тя среща разнообразие от хора както в градската среда, така и сред работещите в институциите, за разлика от България, където хора с различен цвят на кожата и с различна култура не са представени сред работещите в институциите.

В дискусията се включиха представители на кюрди и политически бежанци от Турция, които напомниха, че българската държава екстрадира обратно в Турция лица, търсещи закрила от правителството на Ердоган, които са заплашени от политически репресии. Те напомниха, че бежанския въпрос не е индивидуален, а политически проблем, който се корени в капитализма.

Цялата дискусия е достъпна на страницата на ЛевФем във Facebook.

Етикети

Още от тази категория

Празник и протест: Радикалната история на Гей освобождението, „Стоунуол“ и прайд

Празник и протест: Радикалната история на Гей освобождението, „Стоунуол“ и прайд

Полицейско нападение над гей бар в Ню Йорк води до зараждането на Прайд движението преди половин век, но борбата за правата на ЛГБТК+ хората е много по-стара.

Share This