Подписка за Въвеждане на прогресивно данъчно облагане в България

Подписка в подкрепа на въвеждането на прогресивно данъчно облагане, подкрепена от колектива на ЛевФем.

На 6 юни 2022 г. група граждани изпратиха писмо до представители на парламентарните групи в 47-ото Народно събрание, в което настояват за незабавното въвеждане на прогресивно данъчно облагане както на физически, така и на юридически лица. Тези искания не се поставят за първи път. Напомняме за инициативата „Да спрем машината на неравенствата“, която през 2018 г. внесе в парламента над 30 000 подписа на граждани, изискващи данъчен модел, който да не е в ущърб на обществения интерес и който да спре разрастващите се социални неравенства.

Въпреки многократно заявяваната готовност на настоящето правителство да подобри социалните условия в страната, предстоящото преразглеждане на бюджет 2022 г. за пореден път ще хвърли прах в очите на българските граждани.

ЛевФем се присъединява към инициативата и призоваваме да подпишете писмото, публикувано по-долу.

***

ДО

Народните представители в 47-ото Народно събрание

Относно: Въвеждането на прогресивно данъчно облагане в България

Уважаеми народни представители,

Огромна част от живеещите в България са изправени пред тежки материални лишения.
Според Евростат всеки четвърти българин се намира в риск от бедност или социално изключване. Всеки трети не може да поддържа дома си адекватно топъл. Положението е още по-тежко при децата: днес всяко четвърто дете няма втори чифт обувки, а почти 40% от децата живеят в материални лишения. Тези тревожни данни са следствие на несправедливата данъчна система, слаба и недофинансирана социална система, бюджетни орязвания, ниски доходи. Докато страната е сред челните места в ЕС по размера на доплащане за здравна грижа (46% от разходите), над ⅔ от работещите в България разполагат с по-малко от 900 лв. чист доход на месец.

Коренът на всички изброени проблеми е несправедливата система на преразпределение на благата, която позволява концентрацията на печалбите от икономическа дейност в ръцете на малцина. България е рекордьор по неравенства. Нашата страна има най-голямата разлика между благосъстоянието на най-бедните и най-богатите в целия Европейски съюз. Данни на Световната банка показват, че коефициентът за неравенство на Джини започва да се увеличава главоломно през 2008 година – годината на въвеждане на плоския данък – и оттогава не спира да расте.

Повече от едно десетилетие в България се провежда почти безпрецедентен данъчен експеримент – всички физически и юридически лица, независимо от размера на техните доходи или печалби, се облагат с еднаква ставка от 10% без наличието на необлагаем минимум. Подобна плоска данъчна система превръща страната ни не само в единственото изключение в Европейския съюз, но и в уникален случай за почти целия свят. Същевременно, в по-широк смисъл, данъчно-осигурителната система на България практически е регресивна заради наличието на максимален осигурителен праг. Противно на общоприетите практики във всички развити държави в Европа и света, към които България се стреми да се причислява, у нас нискодоходните групи имат по-голям принос към данъчно-осигурителната система като процент от своя доход, отколкото по-заможните граждани.

Промяната се случи недемократично, без да бъде подложена на истинско обществено обсъждане и без да е била заложена в програмите на управляващите партии преди изборите. Фундаментален механизъм за начина на развитие на едно общество, какъвто е данъчно-осигурителна система, беше променен в полза на тесен кръг хора, намиращи се на върха на социалната пирамида у нас. Този абсурден данъчен модел активно спомогна за превръщането на България в страната в ЕС с най-голямо неравенство между бедни и богати, а проблемът непрекъснато се задълбочава. Както регулярно посочва и Европейската комисия в своите доклади относно страната ни, капацитетът на данъчната система и на системата за социална сигурност за намаляване на икономическото неравенството е един от най-слабите в съюза.

Всички развити държави използват прогресивно данъчно облагане. Опитът с плоския данък в България показа, че той не успя да постигне нито една от задачите, в името на които бе въведен: да привлече външни инвеститори и да увеличи събираемостта. Въвеждането на плоския данък съвпада с драстичен спад на инвестициите от чужбина, а сивата икономика и до днес не се е свила. Събираемостта също не се е покачила.

Негативните последици от несправедливата данъчна система, изредени по-горе, са многократно посочвани и от редица международни и европейски институции. Въвеждането на подоходно облагане е сред редовните препоръки в докладите на ЕК, но за разлика от други констатации на Европейската комисия, регулярните им критики по отношение на българската данъчна система рядко достигат до общественото и медийно внимание. През 2018 година докладът на ЕК по повод Европейския семестър отчете, че между 2012 и 2016 г. разликата между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от българите се увеличава от 6.2 до 7.9 пъти, с което страната ни става най-неравната в ЕС. Последните данни на Евростат сочат, че разликата между най-бедните и най-богатите 20% към 2020 г. е 8,01. Най-близо до нас в тази негативна класация е Румъния, но с далеч по-ниско съотношение от 6,62.

Като причина за това бяха посочени „ниските разходи за социална закрила, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система“. В резултат „социалните трансфери имат много ограничено въздействие върху намаляването на бедността и неравенството“, което води до трайно високите им нива. Излизането от тази ситуация е силно затруднено в резултат от т.нар. неравенство във възможностите – в образованието, здравеопазването и достъпа до качествени жилищни условия. Докладът посочва, че то „е сред най-високите в ЕС, поради което успехът в живота зависи до голяма степен от постиженията на родителите“. Комисията повтори констатациите си и година по-късно, през 2019 г., като отново отчете: „Влиянието на данъците и обезщетенията за намаляване на бедността и неравенството е значително по-слабо спрямо средното за ЕС равнище. Това отразява ниското равнище на социалните разходи, неравномерната наличност на социални услуги на територията на страната и ограничените преразпределителни ефекти на системата за данъчно облагане. Ограничени са възможностите на българската система за данъчно облагане и обезщетения да намалява неравенствата и да насърчава политики за намаляване на бедността, която е най-сериозната в ЕС“. А през 2020-та година ЕК директно посочи, че българската данъчна система „действително е регресивна и най-голямата тежест от ДДФЛ и социалноосигурителните вноски пада върху лицата с ниски доходи“. Международният валутен фонд също препоръчва прогресивно данъчно облагане в България.

Освен безспорните икономически загуби, причинени от ограничените финансови възможности на мнозинството живеещи в България, плоският данък е основен генератор на неравенства, бедност и корупция. Ние настояваме за незабавното въвеждане на прогресивно данъчно облагане както за физически лица, така и за корпорации.

За контакти:
progressive.tax.bulgaria [at] gmail.com

Подпишете писмото тук!

Етикети

Още от тази категория

Празник и протест: Радикалната история на Гей освобождението, „Стоунуол“ и прайд

Празник и протест: Радикалната история на Гей освобождението, „Стоунуол“ и прайд

Полицейско нападение над гей бар в Ню Йорк води до зараждането на Прайд движението преди половин век, но борбата за правата на ЛГБТК+ хората е много по-стара.

Share This