На 17-ти януари, ЛевФем организира публична дискусия в София на тема „Борбите за грижовния труд” в сътрудничество с организации, част от неформалната Коалиция „ГРИЖА”*. Събитието събра хора, ангажирани по един или друг начин с подобряването на условията и качеството на „грижовния труд” у нас, като (синдикализирани) социални работнички, болногледачки, социални асистентки, детски учителки, социолози и изследователи, ръководители на релевантни отдели и политици.
Зад понятието грижовен труд стоят множество различни сектори, обединени основно от това, че включват прякото обгрижване на хора в различни етапи от живота, от патронажни сестри и възпитателки в детски ясли до медицински сестри и болногледачки. Погледнати заедно, тези сектори обхващат грижата от люлка до гроб и става пределно ясно, че грижовният труд представлява незаменима и жизненоважна сфера за функционирането на обществото ни.
В откриващата част на събитието бяха представени първоначални изводи от изследването на ЛевФем, „Кого го е грижа за грижата?” В рамките на изследването са проведени 40 дълбочинни интервюта с грижовни работнички от 17 населени места в България (столица, областни градове, малки градове и села), като жените са говорили за личната си трудова биография, условията си на труд и живот, опитите им с колективни действия за подобряване на условията на труд. Целта на изследването е да осветли огромните проблеми и нередности в грижовните сектори и да повдигне дискусия за това как българската държава се грижи за хората, които се грижат за обществото.
Неадекватните условия в сектора винаги излизат като най-наболялата тема. Изрази се сериозна нужда да се оптимизира и намали административната работа, за да освободи време за самата грижа и среща с пациенти и нуждаещи се. Спомена се, че програмите по социална работа в университети боравят с остаряла информация и съответно не подготвят нови кадри адекватно. Засегна се също отношението към този вид труд, че не е считан за „професионален” или „квалифициран”, макар често да изисква висше образование, сериозни и разновидни умения. Вместо това се очаква, че на жените (дали в семейството или на работното място) уменията за грижа за другия са едва ли не „вродени” – за разлика от мъжете.
Наред с това, широко ширещите се представи и очаквания, че е по-добре хората с увреждания и възрастните хора да се гледат у дома (а често и от близки), на практика се превръща в евтино оправдание за липсата на средства, инфраструктура и политики по темата. Това обаче идва за сметка на хората, чиито труд системата експлоатира – една добре финансирана, отговаряща на съвременни стандарти за грижа и подлеждаща на стриктен контрол по качеството резидентна грижа за възрастни, тежко болни и хора с увреждания в много от случаите би предлагала по-хуманни условия и на нуждаещите се от грижа, и на работещите в системата. И докато въвеждането на поне минимално заплащане за труда на личните асистенти, обгрижващи болни, хора с увреждания и възрастни, е значително по-добре от това този труд да се извършва напълно безплатно от близки (както беше в България допреди 2019 г.), то на практика най-често личните асистенти са близки на обгрижвания жени, които не могат да извършват друг вид трудова дейност, грижат се за нуждаещия се 24 ч. в денонощието, не могат да вземат нормален отпуск или болничен (въпреки че по закон им се полага). Това поставя множество въпроси за нуждата от различен, по-хуманен към работещите и обгрижваните модел на предлагане на грижа.
Събитието идва след серия подобни организирани през изминалите месеци в Смолян, Казанлък и Варна. Едно нещо, което излиза във всяка една дискусия, във всеки град, е фрустрацията с вземащите решения на политическо ниво, които са тотално откъснати от реалността на терен. Липсата на опита и прекия поглед на грижещите се води до неадекватни и неприложими мерки, които често вредят, вместо да помагат.

Затова този път отделихме внимание на успешните промени, постигнати отдолу-нагоре, тоест, от хората на първа линия, които отстояват собствените си нужди. Такъв пример ни дадоха представителки на Синдиката на административните служители към КТ ,,Подкрепа”, които разказаха за своите успешни протести през миналата година за подобряване на условията на труд на социалните работнички. Опит сподели също една от организаторките на протести на майки за повече и достъпни места в детските градини в София, като от своя страна изрази солидарност и заяви, че винаги в исканията им са присъствали повишения на заплатите на възпитателките, особено помощник-възпитателките, за които има огромно текучество именно поради незадоволителните условия на труд.
Стана дума, разбира се, и за мащабните протести на майки на деца с увреждания, неотдавна активно протестираха и именно в следствие на техния натиск бяха постигнати промени в Закона за личната помощ. Беше казано, обаче, че постигнатите промени, макар да са донесли облекчение за хората, които се грижат, все още са твърде далеч от задоволителни.
* Коалиция „ГРИЖА” е неформална коалиция, която повдига и защитава теми, свързани с грижовния труд в обществото и се стреми да подобри условията, в които се полага този труд. Активни членове на тази коалиция към момента са организациите ЛевФем, Жените на Казанлък, The Orion Grid, както и индивидуални членове от гражданското общество в Смолян.