Многобройни разследвания за насилието, упражнявано върху недокументираните мигранти по българо-турската граница и в страната сочат категорично към едно: България заплашва, бие, съблича и насилствено отблъсква стъпилите на българска територия лица, бягащи от войни, глад и природни бедствия.
По закон българското правителство трябва да осигури закрила на бежанците щом стъпят на българска земя. Вместо това хиляди мигранти, достигнали територията на страната са незаконно отблъсквани, без значение от потенциалния риск, пред който са изправени. Тази политика е съпроводена от повсеместно насилие и терор над мигрантите, чрез които държавата ни „доказва“ пред Европейския съюз капацитета си за „охрана“ на границите. Днес българо-турската граница е една от най-смъртоносните в Европа.
„Полицаите стреляха с оръжията си към земята пред нас, за да ни сплашат.“
30 април 2024 г., 13 г.
Множеството свидетелства, достъпни на сайта на Border Violence Monitoring Network, категорично демонстрират, че мигрантите са упражнили правото си да поискат международна закрила при контакт с полицейските органи, но въпреки това са изтласквани обратно през границата – дори когато са намирани на стотици километри навътре в страната. Тези, които все пак достигат до официалната система за администриране на бежанците, свидетелстват за продължаване на расисткия тормоз и натиска срещу тях да се върнат обратно. „Приятелят ми излезе и каза, че са го пребили, за да го вкарат в стаята“ – гласи един разказ в последния доклад на организацията No Name Kitchen, според който българските власти от Регистрационно-приемателен център – Харманли се опитват да принудят сирийски бежанци да подпишат документи, за да ги депортират в Сирия.
В последните дни на 2024 г. три непълнолетни момчета от Египет бяха оставени да загинат от студ и глад в Странджа. След получен сигнал, активисти от района не само са сигнализирали на властите, но са се опитали да достигнат бедстващите момчета. Според тях полицията не само не е реагирала, но и е възпрепятствала опитите им да достигнат децата, чиято смърт е била напълно предотвратима. Друго свидетелство от No Name Kitchen сочи, че по намереното тяло на едно от момчетата е имало отпечатъци от кучешки лапи и ботуши – сигурен знак, че полицията е достигнала до него, но е решила да го остави. Тази трагична история демонстрира за пореден път целенасочената политика по криминализиране и наказване на мигрантите, вместо зачитане на тяхното право на закрила.
От личен опит сме се убедили, че при подаване на сигнал за бедстващи хора по границата, държавата изпраща полицейски патрул, а не линейка. Спасяването на човешки животи не е дори вторична цел на граничната политика на страната. Вместо това, МВР се хвали с официална статистика от над 193 000 „предотвратени“ влизания в страната за 2023 г.
Случаят през декември хвърли светлина и върху друг сериозен проблем. Съществена част от антимигрантската политика на държавата включва и криминализиране на солидарността с бедстващите хора и преследване и тормоз на онези, които се борят за спазването на човешките права. Основната организация на терен е фондация „Мисия Криле“ която работи за овластяването на хора, преживяващи страдание или в неравнопоставено положение. Фондацията е постоянен обект на атаки в социалните мрежи и в общественото пространство от страна на политици, партии, местни и национални власти. Международни активисти от други организации, организиращи спасителни акции за бежанци, са постоянно заплашвани, арестувани и преследвани.
„Единственото, което ни оставиха, бяха дрехите ни.“
19 юли 2024 г., 16 г.
Вместо да сътрудничи с активистите за хуманното и навременно подпомагане на бежанци, българската държава влага още повече усилия в милитаризацията на границата и атаки върху мигрантите и активистките организации. Демонизирането им води до задълбочаване на жестоката хуманитарна криза, разгръщаща се пред очите ни. Най-накрая, част от медиите обърнаха внимание на случващото се и дадоха платформа на пострадалите от насилието. Необхдимо е много повече, за да се извади наяве античовешкото отношение срещу мигрантите в най-голяма нужда от наша солидарност.
„Пуснаха кучето си върху нас и ни удариха с електрически палки.“
7 юни 2024, 16-28 г.
Ние категорично изразяваме нашата солидарност с мигрантите и организациите, борещи се на терен за физическото оцеляване на бедстващите хора.
Присъединяваме се към призива на фондация „Мисия Криле“ за създаването на ясен и работещ механизъм за алтернативен мониторинг на спазването на човешките права по границите.
Настояваме да се осигури допълнителна помощ за спасяване на бедстващи хора в Странджа. Необходими са спешни действия за адресиране на тази хуманитарна криза, особено по средата на зимата.
Настояваме да се премахне институционалният натиск върху организациите и активистите, работещи в подкрепа на мигрантите. Криминализирането на солидарността няма да разреши проблема, а ще бъде платено с цената на още повече човешки животи.
Настояваме за по-широк разговор за адресирането на структурните предпоставки за наличието на бежански потоци. Граничните огради и насилието срещу търсещите закрила няма да спре бягащите от по-страшни неща.
Настояваме за край на нелегалното отблъскване на мигранти!
Свързана позиция: Срещу атаките над мигранти: На борба срещу расизма и фашизма!