Манифест

Манифестът е достъпен и в PDF формат.

Време е да сложим край на насилието и да поискаме равенство и достоен живот за всички хора! С протеста си настояваме за специфични мерки, които да адресират конкретните измерения на половото неравенство в днешното общество. За поредна година нашите искания са почти идентични с досегашните, тъй като държавата продължава да не припознава значимостта и последиците от половото неравенство. Липсата на тези мерки продължава да е една от най-сериозните прегради, стоящи пред воденето на пълноценен и равноправен живот за множеството жени в България:

  1. Незабавни мерки срещу ескалацията на насилието над жени в контекста на Covid-19

Данните сочат, че карантината и социалното дистанциране по време на пандемия водят до ръст на така или иначе тревожните нива на домашно насилие. Бездействието на държавници и институции в условията на изострящата се епидемична обстановка в страната ги прави съучастници на насилниците, чиито  жертви, най-често жени и деца, се превръщат в заложници на домашното насилие. Настояваме да се спазят препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и да се включат основни услуги за справяне с насилието срещу жени в плановете на правителството за готовност и реакция срещу Covid-19.

Допълнително, пандемията от Ковид-19 засегна особено жестоко работниците от ключовите сектори, поддържащи живота, като медицинските работници, касиерите, сервитьорите, заетите в чистотата и образованието. Множество хора в несигурна икономическа позиция загубиха работата си, тъй като функционирането на сферите им на заетост е опасно в условията на пандемия. Освен това, настоящата криза разкри и усили последиците от жилищната криза, които засягат особено жестоко бездомните хора и хората, живеещи в пренаселени жилища или много лоши домакински условия. Ние се обявяваме в солидарност с безработните, както и работниците на първа линия, огромна част от които са жени. Настояваме за предприемането на спешни мерки не само за облекчаване на положението им, но и за разрешаването на жилищната криза.

  1. Превенция на насилието, основано на пола

Обществените разбирания и стереотипните роли на жените и мъжете са в основата на насилието, основано на пола. Следователно, ключ към превенцията на насилието е изкореняване на патриархалните разбирания за подчинената позиция на жената. Тези разбирания увеличават риска от упражняване на насилие и контрол, като също така поставят пречка пред осъзнаването на проблема и търсенето на помощ и закрила. Училищното образование и държавната политика в сферата на здравеопазването, сигурността и социалните услуги трябва да са изградени на принципите на ненасилието, антирасизма и равенството на половете. Необходимо е разработване и въвеждане на обучителни програми за превенция на насилието за всички нива на образователната система, както и редовни програми за обучение на медицински работници, полицаи, учители, социални работници, юристи и психолози. Държавата следва да интегрира в националната си политика принципа на равенство между половете и активно да съдейства за напредъка по темата, включително чрез национални кампании за борба срещу стереотипите и насилието над жени.

  1. Гласност за проблема и осигуряване на защита и подкрепа на преживелите насилие

Необходим е ангажимент от страна на отговорните институции за провеждане на проучвания и събиране на статистики за причините и размера на насилието над жени и домашното насилие в България, социалните, икономически и политически последствия от него, както и необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети, за преодоляване на проблема. Медиите следва да отразяват проблема според обществената му значимост, както и да противодействат нормализирането на насилието основано на пола и разпространението на фалшиви новини от гости в техните платформи.

Нужно е създаването и поддръжката на 28 кризисни центъра за настаняване на пострадали от насилие, 28 консултативни центъра за работа с жертви и извършители, както и специални центрове за грижи и възстановяване на изнасилени жени във всяка област на България. Настояваме и за системни национални информационни кампании за превенция на насилието над жени и домашното насилие – информиране на широката общественост за различните форми на насилие, на които жените редовно са подложени, за различните прояви на домашно насилие, както и за наличните телефонни линии и кризисни центрове, в които може да бъде потърсена и получена помощ. Настояваме и за системни усилия срещу насилието над мъже и оспорване на обществените норми относно очакванията за стереотипно държание.

  1. Възстановително правосъдие и работа с извършителите

Необходимо е осъвременяване на законовите определения на състави като домашно насилие, изнасилване, сексуален тормоз, психически тормоз и т.н., за да достигнат международните стандарти. Също държим на активното въвеждане на по-адекватни съвременни подходи като възстановителното правосъдие, които поставят нуждите на жертвата в основата на правосъдния процес.

Практиката показва, че въвеждането на по-тежки наказания е повърхностна и често противопоказна мярка, която не води до по-малко насилие, а напротив. Настояваме за ангажимент от страна на държавата за задължителни програми за извършителите, които да им помогнат да променят своите нагласи и поведение, за да се предотвратят по-нататъшни актове на упражняване на форми на насилие, основано на пола.

Настояваме също така за разработване на програми за възстановително правосъдие в случаи на домашно насилие, които да са алтернативни опции за адресиране на проблема извън съдебната система, за онези жени жертви на насилие, които не виждат справедливо разрешение на проблема в съдебния наказателен процес или в затворнически присъди за насилниците си. Тези програми непременно трябва да са изготвени с помощта на специалисти по отношение на насилието основано на пола, които също така разбират огромния натиск и риск за безопасността, на които жените жертви на насилие често са подложени – например когато принудително встъпват в процеси на медиация в ситуация, в която все още са подложени на контрол от насилника и/или близките си.

  1. Сексуално образование и репродуктивни права

Липсата на адекватно сексуално образование в училище оставя много момичета без знания за собствените им тела. Допълнително, именно образователните институции би следвало да възпитават в нас още от много рано идеята, че телата ни принадлежат само на нас самите и ние сме единствените, които могат да се разпореждат с тях. Взимайки предвид контекста на забраната на абортите в Полша и реакциите спрямо детската книжка „В като Вагина“, както и постоянно циркулиращите истории за сексуално насилие и насилие от медицински персонал спрямо родилки/пациенти в гинекологични кабинети, смятаме, че държавата трябва да даде ясна заявка спрямо защитата на телесната ни автономност. Настояваме за въвеждане на задължителни часове по сексуално образование в училищната програма, които да бъдат съобразени с нуждите на всички деца и техните сексуална ориентация и полова идентичност, и които да действат като превантивна мярка срещу сексуален тормоз. Вземайки предвид нивата на бедност в България, настояваме и безплатен достъп до менструални продукти за всички хора, на които те биха послужили.

  1. Гарантиране на условия за полово равенство в грижовния труд

Жените извършват огромен дял от грижовния труд – отглеждане на деца и грижа за болни или възрастни хора. Когато обществените услуги в тази сфера са липсващи или неадекватни, товарът пада върху жените и задълбочава половото неравенство. Жена, която няма собствени доходи, защото извършва подобен труд в семейството си, е особено уязвима към насилие от интимен партньор, защото е зависима от него. Жени от общности с нисък достъп до обществени услуги и високо недоверие към държавните органи са лишени от каквато и да било защита. Жените в неравностойно положение са силно застрашени от насилие в система, в която техните потребности не биват удовлетворени. Време е държавата да разпознае своята роля в утвърждаването на  половите неравенства и да противодейства на това, като осигури адекватно здравеопазване, достатъчно места в детски градини, както и допълнителни и отговарящи на нуждите грижи за деца и възрастни.

  1. Борба за справедливост за маргинализираните жени

Настояваме за пакет от мерки, които да гарантират човешките права и достойния живот на мигрантките, жените от ромски и друг малцинствен произход, ЛБТИ жените, затворничките, жените с увреждания, секс работничките, непълнолетните майки и др. Необходимо е преодоляване на езика на омразата срещу тези групи, масово използван както от медии и различни публични личности, така и от политици. Трябва да бъдат гарантирани равни възможности и осигуряване на защита за недокументираните мигранти и лицата, търсещи закрила у нас, както и отчитане и адресиране на специфичните потребности на жените мигранти. Необходимо е осигуряване на достойни условия за живот за хората, лишени от свобода, и особено на жените затворнички. Време е за край на политическото демонизиране на ромската общност, обричащо я на социално-икономическо изключване, с което се опитват да ни убедят, че е справедливо социалното подпомагане и социалните помощи да бъдат съкращавани, като така ни настройват едни срещу други. Настояваме за държавен ангажимент по предоставянето на адекватни/специализирани социални грижи и помощи за жените с физически и ментални увреждания, включително жените със зависимост към алкохол и наркотици. 

Също така, настояваме за държавни политики за подпомагане на жените в секс индустрията и улесняване излизането им от нея, в случай че поискат това, включително декриминализация на секс работата и повече подкрепа за жените, преживели трафик на хора. Настояваме за законово разпознаване на половата идентичност на всички транс хора, както и за създаване на структурирана, правна медицинска процедура по утвърждаване на пола, включваща безплатен достъп до здравеопазване, консултации, хормонална терапия и операции. Държавата следва да разработи и закони срещу престъпленията от омраза на основа сексуалната ориентация, половата идентичност и половото изразяване, тъй като огромна част от ЛГБТИ хората, особено транс жените, системно се сблъскват с физическо, сексуално и структурно насилие, а към този момент хомофобията и трансфобията не биват признавани от съда като мотиви, утежняващи въпросните престъпления.

  1. Борба с икономическото неравенство

Намаляването на неравенствата ще повиши социално-икономическото положение на жените и ще неутрализира негативните ефекти от ниското заплащане на женския труд. В настоящето „женските“ професии включват медицинските сестри, грижовните работнички, учителките, работничките в чистотата, шивачките, продавачките и др. Държавата следва да поеме отговорност както да повиши заплатите на работничките в публичния сектор и да се погрижи за подобряване условията им на труд, така и да гарантира повишаване на доходите и подобряване условията на труд на работещите в частния. Това включва и ефективни мерки по изкореняване на експлоатацията на работнички, особено що се отнася до уязвими професии като шивашката, както и до работнички в отдалечени райони. Проблемът с неравенството в заплащането между мъжете и жените е пряко свързан и с високите нива на социално-икономическо неравенство в България. Тъй като трудът на жените и „женските“ професии се оценяват традиционно по-ниско, а обемът на неплатения грижовен и домакински труд, който те извършват, често влиза в разрез с 40-часовата работна седмица, бедността на жените е структурно предопределена.  Последствията от всичко това се виждат най-ярко при самотните майки и след пенсионната възраст, когато жените са в най-голям риск от бедност. Социално-икономическите неравенства засягат жените в страната непропорционално. Поради това ние настояваме за въвеждане на подоходно облагане, което да намали неравенствата и да осигури необходимите средства за публични инвестиции в социални политики, които да освобождават жените от товара на „двойната смяна“ на работа и вкъщи. 

  1. Демократизация на управлението чрез целенасоченото включване на жени от всички маргинализирани групи

Прекомерната йерархия на политическите и икономическите институции възпрепятства свободното участие на всички хора. Единственият начин структурните, икономическите и всички други изброени проблеми да бъдат адресирани адекватно, е чрез равнопоставеност в процесите на вземане на решения, въз основа на принципа на интерсекционалността. Осигуряването на водещи позиции във властови структури на индивидуални жени, обикновено  от привилегирован произход, често означава, че проблемите на мнозинството жени остават нечути. Всички решения, свързани с икономическия, социалния и политическия живот, трябва да бъдат вземани с участието на различни социални групи. Проблемите, причинени от социално-икономически неравенства, расизъм, сексизъм, ксенофобия, трансфобия и пр. трябва да бъдат адресирани от политики, съставени и приети с участието на всички, чиито животи са засегнати. В сферата на политиката, това означава повече възможности за пряко участие на гражданите във вземане на решения по отношение на техните общности, в това число и увеличени възможности за граждански контрол върху полицията и изразходването на обществените средства. В икономически план, това означава въвеждането на изисквания за представителност на работниците в управлението на предприятията, в които са заети, и осигуряване на квоти за мъже и жени. В Германия например се гарантира, че бордът на директорите на компаниите трябва да е съставен от ⅓, а в някои случаи до 50% от работници (т.нар. Mitbestimmung). 

Равният достъп до вземане на решения може да бъде осигурен единствено чрез овластяване на жените, с всичките им други пресичащи се идентичности и различия, да действат заедно като агенти на социална промяна.

  1. Борба със структурното насилие

Борбата с насилието над жени трябва да признава всичките му форми, включително структурните, и това да бъде ясно отразено в мерките, чрез които се адресира. Бедността, социалното изключване, експлоатацията на работното място, институционалната дискриминация, географският расизъм, недостъпността на публичните пространства за майки, възрастни и хора с увреждания, липсата на установена възможност за правно признаване на пола, хормонална терапия и операции за транс хората, липсата на адекватно и безплатно здравеопазване, ограничения достъп до детски помощи, ясли и градини, както и полицейското насилие са проблеми, които засягат жените по специфичен начин. Те водят до психическо и физическо страдание и дори смърт, но не се разпознават като форма на насилие, защото не са толкова директни и ясни като физическото насилие между партньори. В този контекст структурно насилие са проблемите, които произтичат от структурата на социално-икономическата система. Крайно време е това измерение да бъде назовано и срещу него да бъдат взети системни мерки.