Автор: Дарина К.
На 16 юли социални работнички и работници излязоха на протест пред Министерството на труда и социалната политика. Един месец по-късно, вследствие преговорите, които се случиха по време на протеста, Синдикатът на административните служители към КТ „Подкрепа“ обявиха, че имат уверение от Агенция за социално подпомагане и че до средата на септември ще приключи процедурата по осигуряване на повишение на заплатите в сектора.
Поради горчивия опит обаче председателката на САС „Подкрепа“ Кремена Атанасова споделя пред Нова ТВ категорично: „Докато това стане, протестната и стачна готовност остава, защото служителите там са лъгани твърде много пъти в миналото и са предпазливи към обещанията.“
Протестиращите настояваха за пореден път за повишаване на заплатите им, които възлизат на едва 1000–1200 лв. Макар да са имали обещание за 30% ръст, към момента на писане, такъв все още няма. За разлика от заплатите на депутатите, повишение на заплатите на работници в държавната администрация, и конкретно на социалните работници, не е имало от цели дванадесет години. „Затова и се вдигаме на тези стачки, защото проблемът си седи един и същ.“ – споделя с нас една от протестиращите на 16 август. „Не знам дали знаете каква е същината на социалния работник. Това са всеотдайни хора. Със заплата, без заплата, те седят и работят.“
Реалността в социалните услуги: експлоатация и лишения
Присъстващите ни разказват за свръхнатовареност в сектора, неплатен извънреден труд, липса на възможности за пълноценна отпуска и почивка от физически тежкия труд на терен. „Обемът на работа е невероятно голям. Има дирекции, в които колегите работят и събота и неделя, а това не се заплаща. Затова и отпуските не се ползват адекватно, а ние сме хора, работили сме цяла година, имаме нужда да си починем!“
Дори по време на протеста чувахме как някои служители по телефона помагат на граждани при техни въпроси за социални помощи и услуги. Непосредствено след края на събитието неведнъж се чуха думите: „Да тръгваме, че ни чака работа!“
Освен собствените си условия, протестиращите са крайно притеснени и за състоянието на сектора на грижата като цяло. Настояват, че държавата трябва генерално да обърне внимание на този отчайващо неглижиран сектор. Споделят ни още, че „домовете са претъпкани. За психични и умствени заболявания, знаете ли колко хора чакат там? Над 200–300 човека. В психичен скоро не сме вкарвали хора, това е възмутително. Човекът има право на такова заявление, но ти му казваш „чакай“ И някой трябва да седи и да гледа болния вкъщи. Възмутително е отношението, отвратително.“
Празни обещания и борба за бъдеще
„Обещаха преди години – нови хора ще има, университети, нови заплати. Средната възраст е 45+. След две, след четири години като се пенсионират колегите, а няма нови хора, няма кой да работи. Няма стимул за младите.“ Докато ни разказва протестираща, от тълпата се провиква друг глас: „Няма стимул и за старите!“
По думите на председателката на САС „Подкрепа“ в репортаж на Нова ТВ в сектора има 10 000 свободни места и 10 000 работещи пенсионери.
Друг протестиращ пред Министерството на труда и социалната политика на 16 юли разказва на ЛевФем: „Класификатора изисква средно образование, а всички тук сме с висше. Отделно, за мен не е нормално колеги с дългогодишен стаж да получават между 1000–1400 лв. В края на краищата всеки от нас има семейство и всеки от нас има нужда от тези финансови средства. Не може да се занимаваш с това само и единствено от любовта си към работата!“
Във връзка със заявката за стачка това лято, синдикатът на Административните служители към КТ „Подкрепа“ отбелязва във свой анонс в социалните мрежи: „Сега се отпускат помощите за отопление, както и еднократните помощи за ученици, и съществува реален риск работещите в АСП да спрат работа, а вината за това ще бъде единствено и само на управляващите!“
„Това са хората, на които се крепи цялата държавна система,“ казва Кремена Атанасова в интервюто си за Нова ТВ през август. „Няма как да очакваме бърза, работеща и компетентна социална система, като има такова отношение и има хора с 1000 лв. заплати.“
Накъде оттук?
За социалните работнички и работници трудът им е кауза, която отказват да изоставят. Време е и обществото, и държавата да покажат, че социалните грижи и добрите социални услуги са кауза за всички ни. Достойни заплати за социалните служители и служителки и пълна солидарност с техните справедливи искания! Човешки условия на труд за тях и всички други, които се грижат за качеството ни на живот! България твърди, че е социална държава – ако това е така на практика, а не само на хартия, да се погрижи за социалните си грижи и служителите в тези структури, защото не може за тях вечно да „няма пари“!
Източници:
Атанасова, К. (2024, 16 август). „10 000 свободни места и 10 000 пенсионери в държавната администрация“, Нова ТВ.
