На Деня за упоменание на транс хората си спомняме всички, които бяха убити заради трансфобия, и се солидаризираме с всички транс хора, които продължават да преживяват институционално, обществено, физическо и емоционално насилие всеки ден.
В последните години политическите злоупотреби с правата на транс хората зачестиха и темата се превърна в основна за консервативни и фашистки партии. Мобилизацията на трансфобски изказвания е важен елемент от общите усилия по ретрадиционализация на обществените отношения и втвърдяването на представите за полово държание, които маскират насилието и икономическата експлоатация на жените. Трансфобията е политическо насилие, което има преки обществени и икономически измерения.
Трансфобията е политическо насилие, което се стоварва върху транс хората през институционален и полицейски тормоз, фашистки атаки и символно изтриване.
Трансфобията отнема животи.
Ще протестираме за живота и правата на транс жените на Шествието срещу насилието над жени на 25 ноември от 18:30 ч. пред Съдебната палата в София и от 18:00 ч. пред Централната поща в Пловдив. Нито една повече!
По случай Деня за упоменание на транс хората споделяме текст в памет на Софи, която изгубихме твърде рано тази година.
Сърцето ти спря на 15 юли.
Понякога тишината е по-мощна от всяка една дума, изречена или написана. От няколко месеца се опитвам да пиша за теб, но щом почна, ръцете ми се схващат. Седя и преосмислям. Няма думи, с които да се опише тежестта от загубата ти в лицето на всичките злосторни институции. В България можеш да живееш само нещастно и недостойно ако някак се измъкнеш от примката на прекалено много системи.
В последните ти дни многобройни здравни институции и „правоохранителни“ агенции действаха, все едно животът ти е маловажен. Институционалното насилие бе единственото нещо, за което можеше да мислиш в едно състояние на чупливост, причинено частично от институциите.
На Деня за упоменание на транс хората, както и всеки друг ден, помня как смехът ти осветляваше стаята като слънцето. Помня колко възторжена беше за правата на хората с увреждания и колко смело бореше несправедливостта.
На Деня за упоменание на транс хората, помня как не можеше да стигнеш до училище заради тормоза– затова всъщност те изхвърлиха. Беше толкова лъчезарна.
На Деня за упоменание на транс хората, помня как сподели, че просто имаш нужда да говориш и как се застояхме за часове на балкона.
На Деня за упоменание на транс хората, помня приятелка, вярна другарка, шегаджийка и избрана роднина, която се отзоваваше винаги ако тялото ѝ го позволяваше.
След като Деня свърши, теб пак ще те няма. Институциите, които отнеха живота ти, ни оставиха с необратими чувства на скръб и празнота.
Нещата няма как да бъдат същите без теб.
В памет на Софи, с всичката ни любов.





